сряда, 8 май 2013 г.

Водопад Полска Скакавица и параклис Св.Йоан Летни край яз.Пчелина



Полска Скакавица и параклиса Св.Йоан Летни край язовир Пчелина са идеалното съчетание за една еднодневна разходка в Кюстендилския регион.И докато водопада не може да се похвали с особенна известност, то язовир Пчелина безспорно се нарежда на челните позиции за най-известни места сред фотографите в България.




Бях планувал да съм край водопада по изгрев, но пътуването доста се проточи, а и малко се увъртяхме по околните села в търсене на пътя.След като стигнахме село Полска Скакавица се оказа, че трябва да продължим по черен път, който води до околните махали, в който се намира и самият водопад.Трябва да се има в предвид, че пътя не е особено подходящ за по-ниски  автомобили.




Над водопада е разположен параклис “Свети Димитър”, покрай който се минава на слизане.




Има възможност за изкачване до най-високата част на водопада, както и да се мине под самия пад на водата.Достигането им обаче не е особено лесно и приятно.



Падът на водата впечатлява с размера си.Тук фотографията е безсилна.Пресъздаването на усещането да стоиш под 50 метров водопад е трудно изпълнима задача.


В непосредствена близост е и река Струма, с която се допълват в чудесен дует, на който може да се насладиш лежейки и унасяйки се на зелените поляни под Водопада.


На няколко места по пътя бях изкушаван от житните ниви в района.За малко се бях се навил да зачакам залеза край тях.

Водопада даде своето и бяхме готови да поемем обратно към София и язовир Пчелина.До тази част на язовира се стига през село Поцърненци и не са налага да се правят големи отклонения от пътя.След селото трябва да минете през няколко по-малки махали, като след първата пътя излиза в полето и се разделя на две.Трябва да се поеме по левия път изкачващ се нагоре в нивите. 

Пристигнахме малко преди залез.Точно на време за вечеря под последните лъчи на слънцето.Радвам се, че времето се оправя и ми предстоят още много такива дни и вечери.


Естествено след един бърз профилактичен кадър от ниското веднага се  качих на скалата над църквата.Колкото и да ми се искаше да избягам от клишираните гледни точки трябваше да се примиря, обикновено те са най-добрите.



Залеза не предложи нищо особено, но след застоя, в който бях изпаднал последните няколко месеца си беше направо блестящ.





В другата посока започнаха да се заформят много приятни облаци.През цялото време се надявах да стигнат на време и да хванат последната светлина, но въпреки силния вятър не се случи.




Обърнах и подобаващо внимание на кръстовете пред параклиса.За къде без тях :)




Върнах се отново на скалата.Докато изчаквах топлите цветове да бъдат заменени от сините оттенъци седях там и си мислех за мястото.Усещането да седиш тук горе е невероятно.Простора който се открива пред очите в комбинация с директно спускащите се към водата скали се допълват страхотно.Тук параклиса е просто композиционен обект в кадъра.Ролята му може да бъде изиграна от дърво, човек или какъвто и да е друг обект.Просто нещо за допълване на този прекрасен пейзаж.


 


Енергията на мястото ми допадна и това автоматично го включи към класацията "трябва да се посети отново".Определено има какво да се взима оттук за в бъдеще.

Няма коментари:

Публикуване на коментар