вторник, 18 февруари 2014 г.

Скалите край Тюленово

Вече от няколко дни бях на квартира в Крапец и единственото, за което мислех беше Тюленово.Още като започнах да снимам си имам няколко любими места, които бяха такива без дори да съм ги посещавал.Арката край село Тюленово е едно тях и беше време да бъде отметнато в списъка.

Избирам пътя отбиващ се при село Горун, все пак той ми изглежда най-главен от всички.В началото започваме с приличен за района асфалт и дупки.Вече от няколко дни се мотая из местните села и започнах да свиквам.Не след дълго пътя преминава в нещо като полски off-road с леки наченки на асфалт, ями и коловози от сърце.Започвам да се замислям дали изобщо някой ползва тази отсечка, но все пак продължавам.Единствената кола, с която се разминаваме е с румънска регистрация, което е разбираемо.Движи се срещу нас, така че има надежда.Някъде на третия километър срещам овчар и решавам все пак да питам къде съм попаднал и изобщо ще стигна ли до някъде.Разговора не бе особено обнадеждаващ:
-Това ли е пътя за Тюленово?
-Това е да, ма има много дупки!
-Да, забелязахме вече.
-Неее, нищо не сте видели още, по-добре се връщайте и заобиколете през Шабла!

Все пак не се върнах и след около още пет километра стигнах до нещо като табела.Надписа се чете все още, но с малко повече вглеждане и въображение.




Селото не е голямо и се ориентираме бързо.За броени минути бях край каменните брегове и малкото пристанище за лодки.Метнах се и до арката, колкото да огледам набързо, но определено държах да започна залеза със снимки от пристанището и скалите край него.



Залеза започна, точно както се надявах.Последните слънчеви лъчи огряват скалата карайки я да изглежда златна.Този кадър е едно от най-големите клишета, без което аз не исках да се прибера вкъщи.Светлината се задържа твърде малко, преди облаци да закрият слънцето и мястото да промени коренно своя облик.За сетен път станах свидетел на тънкия момент във фотографията, който спокойно може да бъде нарече с думата късмет.Бяха ми необходими няколко дни да изчакам подходящата прогноза за тази светлина, а имах на разположение цели 10 секунди :)




Единственият начин да стигнеш до водата край това село, без да ти се налага да скачаш от 20-30 метрова скала е това пристанище, което е широко всичко на всичко 20 метра.Ако обичате пясък и плаж, то Тюленово не е вашето място, защото тук пясък няма.




Малко по-късно вече бях край арката, където междувременно се беше наместил рибар, който е неизменна част от това място.От няколко години го забелязвам по снимките на почти всички фотографи снимащи залез тук.





В началото му бях бесен и се молех да успея да го изтрия от снимките, но в крайна сметка размислих.Определено с него в кадър нещата изглеждат по-истински и в реален мащаб.




Дали успя да улови нещо не разбрах, хубавото беше, че не се задържа особено дълго, което ми даде възможност да си поиграя малко повече със скоростта на затвора, без да се притеснявам от неговите движения в кадъра.





Формите които рисуваше движението на водата бяха различно красиви.Въпреки, че снимах от едно и също място, всяка снимка е единствена и различна по своему.







Беше време и за вечерната разходка, която ми доведе местните туристи, сред които
влюбена двойка, която определено ми пасна още повече и от рибаря.Но кулминацията беше една дебелана, която застана върху арката и започна да си прави фотосесия от типа "I'm king of the world" (визирам филма Титаник и Ди Каприо).Това продължи повече от 20 минути, като към края съвсем сериозно обмислях идеята да отида и да я изхвърля отгоре.Все пак минахме без жертви.




Светлината навлезе в синия час и скоростите започнаха да падат драстично.Четири минутните снимки се постигаха с лекота и неголямо количество филтри.Опитах и няколко снимки край пристанището, но вече беше много късно и паразитната светлина от сградите наоколо скапваха допълнително нещата.Време беше да тръгвам и да мисля за следващото идване.




Следващите няколко дни прекарах в дебнене на прогнозата, като междувременно снимах на няколко по-близки до квартирата дестинации, но нищо което да си заслужава вниманието.Поне не и толкова, колкото следваща сутрин край Тюленово.



 
Бях станал тази сутрин с очакването да посрещна изгрев без облаци или поне това бяха обещанията на синоптиците, които за пореден път бяха далеч от истината.През нощта беше валяло и облаците тъкмо започваха да се разкъсват.Гледката бе поразителна.





Не знам защо, но тази сутрин наблегнах на панорамното снимане, което до голяма степен ми изигра лоша шега.При сглобяването изгубих доста от небето и малка част от предния план.




Край арката не бе каквото очаквах.Слънцето не успя да пробие гъстите облаци, каквито бяха всъщност надеждите ми за днешното утро.Праснах един-два кадъра и обратно към Крапец.




На следващата сутрин отново бях на линия.Бях твърдо решен да изпълня всичките си планове, като този път дори започнах снимките от 4 сутринта.Събрах доста материал със звездни следи, от който в крайна сметка нищо не излезе, но понякога се случват и тези неща.Все пак надеждата ми за това утро беше изгрева, който се очертаваше абсолютно чист и без никакви облаци.Исках да видя тези скали запалени от първите слънчеви лъчи.




Имах доста време до 7 часа , така че се позабавлявах с няколко автопортрета. Честно казано вече малко ми беше писнало да снимам арката и трябваше да разнообразя с нещо.




Настъпи време и за изгрева, а светлината беше много повече от това, което очаквах.



С този изгрев си взех и последното, което желаех от това място, но определено бих се върнал отново с някои нови идеи, които вече са започнали да ми засядат в главата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар